3 задължителни места за посещение около Варна

След като се разходихме виртуално по Южното черноморие и Източните Родопи, днес поемаме на север, за да намерим интересните кътчета около морската столица

Със сигурност по-голямата част от пловдивчани предпочитат местата за почивка на юг от Бургас или Гърция, но да си отделиш малко повече време за път и да разгледаш Северното черноморие, си струва! За база приемаме курортите в непосредствена близост до Варна, а предложенията ни са за разнообразяване от типичния летен режим на плаж, храна и пълна почивка.

Аладжа манастир

Аладжа манастир се намира в красива местност на 14 км северно от град Варна, близо до курортния комплекс Златни пясъци.

За първи път името на манастира „Аладжа“ (на турски „пъстър“) е споменато през 1832г. от руския археолог Виктор Теплеков, който по това време прави разкопки в Северна България. Първото цялостно проучване на манастира е дело на К. Шкорпил, който през 1889г. изследвал пещерите и им направил конструктивен план.

Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис.

През лятото работи от 9 до 17 часа, без почивен ден, като цената на билета е както следва:

Възрастни – 5лв
Деца – 2лв
Групи над 10 души – 3лв за възрастен

Резиденция Евксиноград

Тя се намира на 8 км. северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена близост до курорта „Св.Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.

Първоначално  е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза – Sandro) но през  1893 г. княгиня Мария-Луиза Бурбон Пармска  я преименува на Евксиноград (Гостоприемния град) – от гръцкото име на Черно море Εύξεινος Πόντος (Euxénos póntos).

Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд . Първоначалният проект за главната сграда на  е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил Луи ХII (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект Хайнрих Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те г. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението. Главната част е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на втория са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд I.

Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовият парк. За оформянето на парка от 800 дка през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френски паркостроители. Проектът им включва рядка колекция от дървета – от черен дъб до атлантически кедър, които са единствени видове на Балканския полуостров.

През 1891 г. като част от резиденцията и като приемственик на старата манастирска изба е създадена дворцовата винарна. Инициативата за това принадлежи на княз Фердинанд, а планът е изработен от немски архитект. Вината от Евксиноград са прочути и днес с отличното си качество. В производството на избата се използва грозде от сортовете Шардоне, Ризлинг, Траминер, Мускат отонел и Врачански мискет.

Като част от комплекса са и останките от крепостта Кастрици.

До Резиденция „Евксиноград“, може да стигнете с автобуси № 9, 31А, 109 от града. Спирката е  Евксиноград.

Посещенията са само организирани, с екскурзовод, катп се изпраща предварителна заявка на електронна поща.

Цените на екскурзиите са както следва:
– Индивидуални: 12 лв/човек. Ще бъдете присъединени към сборна група .
– Групови /над 10 човека/: 10 лв/човек. Ако сами сформирате група от поне 10 човека.
– Вход за деца до 16 години и пенсионери – 3 лв/човек

Побити камъни

Разположени са на 18 km западно от Варна, от двете страни на главния път Варна – София, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново. Представляват варикови колони с различна височина – от 5 до 7 m, дебелина – от 0,3 до 3 m и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Има множество теории за образуването им от идеята за някогашно морско дъно до участието във формирането им  на гигантски видове водорасли.

Местността, в която се намират, е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята Табернас в Испания.

Природният феномен е известен отдавна, но e документиран едва в началото на XIX в. През 2002 г. са обявени за природна забележителност.

До “Побити камъни” може да стигнете с автомобил или с автобус 43 до спирка разклон Баново в с. Слънчево.

Вход:
Възрастни – 4лв
Деца – 2лв

Работно време:

май – септември: 10:00 – 19:30ч., без почивни дни